Уважаеми посетители, моите творби можете да разгледате на новия ми сайт: www.nakoart.net
Там ще имам възможност да публикувам цялото си творчество, включително и новите си неща. Благодаря ви.
Кликнете на картинката долу, за да посетите новия ми сайт.
Dear guests, please visit my new site: www.nakoart.net
and find my new artworks there. Explore and enjoy the world of harmony and meditation!
Click the picture below to visit my new site. Thank you!
22 Април 2011
За да започна да рисувам не ми трябва нищо повече от маса, стол, лист и молив. Често имам всичко това и все пак нещо ме възпира. Може би съм респектиран от часовете работа, които ми предстоят или от неясната представа за крайния резултат, към който се стремя. затова често вземам молива и започвам да си драскам нещо, избягвайки да очертавам насоки за действие от самото начало, тъй като по този начин единствено бих поставил рамка в която да действам по-късно. Постепенно в главата ми започва да се оформя идеята за формите, текстурата и метода по който ще завърша произведението. Следва само едно - търпение. Търпение да поставям линия след линия поддържайки представата за цялостното изображение единствено в главата си. Търпение да не се пречупя пред отчаянието, когато след няколко часа наведен над листа видя, че не съм напреднал кой знае колко. Търпение да не се предам на скуката, отчаянието, разочарованието, вълнението...
Вземайки предвид всичко това, наистина е трудно всеки път да посегна към молива и да започна. Често ми се е искало да захвърля всичко и да се откъсна от монотонния ритъм на линиите и фигурите, да престана да сънувам шестоъгълни сънища и лабиринти, в които съзнанието ми се лута, но това би означавало да се предам на отчаянието. В такива моменти напрягам волята си и продължавам, защото смисълът на всичко това е в "продължаването". Единствено така успявам да доведа нещата докрай.
Разбира се, някои от творбите ми са недовършени. зрителят би помислил, че все пак търпението ми ме е напуснало. Да се оправдавам би било неуместно. Колкото и прозаично да ви се стори, единствената причина да оставя нещата в недовършен вид е това, че ми е свършил пълнителят и не съм могъл да намеря подобен, а на по-късен етап съм имал друга идея за реализиране. Опитвал съм да доведа до край някои от "недовършените" си творбите с други средства (за жалост това си личи и не е много красиво), но като цяло не съм доволен от резултата, затова предпочетох да оставя някои от нещата си в този недовършен вид, а и защото така ги харесвам. Може би някой ден и те ще приемат завършена форма, но засега ми помагат в този си вид, показвайки ми пътя по който съм минал за да стигна дотук.
Вземайки предвид всичко това, наистина е трудно всеки път да посегна към молива и да започна. Често ми се е искало да захвърля всичко и да се откъсна от монотонния ритъм на линиите и фигурите, да престана да сънувам шестоъгълни сънища и лабиринти, в които съзнанието ми се лута, но това би означавало да се предам на отчаянието. В такива моменти напрягам волята си и продължавам, защото смисълът на всичко това е в "продължаването". Единствено така успявам да доведа нещата докрай.
Разбира се, някои от творбите ми са недовършени. зрителят би помислил, че все пак търпението ми ме е напуснало. Да се оправдавам би било неуместно. Колкото и прозаично да ви се стори, единствената причина да оставя нещата в недовършен вид е това, че ми е свършил пълнителят и не съм могъл да намеря подобен, а на по-късен етап съм имал друга идея за реализиране. Опитвал съм да доведа до край някои от "недовършените" си творбите с други средства (за жалост това си личи и не е много красиво), но като цяло не съм доволен от резултата, затова предпочетох да оставя някои от нещата си в този недовършен вид, а и защото така ги харесвам. Може би някой ден и те ще приемат завършена форма, но засега ми помагат в този си вид, показвайки ми пътя по който съм минал за да стигна дотук.
реклама
Галерия / Gallery:
bat's egg
2D
3D
pipes
polygons
mixed
feet & palms
bricks
brands
first steps
others
work in progress
